Оризът и здравето

Даниела Минчева Написана от 

(0 гласа)

Колко вида ориз има по света? И на кой от всичките да се спрем – бял, кафяв, черен, див…? Диетолозите наблягат на факта, че най-полезен от всичките видове е тъмният ориз – пропарен и кафяв. Оризът е най-разпространената зърнено-житна култура на планетата. Той е основна стопанска култура за над 3 милиарда души в света. Също така е известен с множеството си полезни свойства. Но на кой сорт все пак да се спрем?

 На Филипините се помещава Международния институт за изследване на ориза, който съхранява в своята банка от гени над 83 000 разновидности на ориза, като едновременно с това продължава да отглежда нови сортове. Разликата между сортовете идва от вида на растението, както и от почвата и климата в дадения регион, където се отглежда. Например продълговатия бял ориз “басмати” се отглежда в северните райони на Индия и е с много богат и специфичен аромат. В превод от хинди “басмати” буквално означава “ароматен”. Казват, че богатият му аромат се дължи на особения въздух в района, освен на различния вид почва. Тайландският пък сорт, наречен “жасмин” има фин млечен вкус.

 

 

 Оризът е на една доста сериозна възраст, на практика няма сведения кога за пръв път се е засял ориз, заради това, че родината му е от изтока и там и по специално Тайланд и Виетнам се е отглеждал от дълбока древност. В Европа стъпва “едва” през VII в. от новата ера. В световен мащаб най-големите производители на ориз са Индия, Китай, Индонезия, Япония. На Стария континент се отглежда в най-южните му части, като Франция, Испания, Италия и Гърция. В България също се отглежда ориз, и това става от 400 години. Най-големият производител на ориз е била Пловдивска област, последвана от Пазарджишка, Старозагорска и Ямболска. Но оризищата рязко намаляват след реституцията на земята след ’89 година.

 В средата на XIV век се е разразила голямата чумна епидемия в Европа. Точно по това време оризът става много по-предпочитан от пшеницата. Един историк е описал, че орането на нивите е ставало от едни хора, а сеитбата от други, като орачите така и не са доживявали до жътвата. Селата почти са опустели. Заради това, че е нямало кой да отглежда пшеница, заради прекаленото му трудоемко отглеждане, хората са се заели с посеви на ориз, тъй като той изисква много по-малко грижи, но за сметка на това е също толкова калоричен. За предпочитане са тъмните сортове.

 Най-често се консумира белият ориз: той се готви много бързо, само за 15 минути, а и ястията изглеждат много по-естетично. Само че при белия ориз, заради многостепенната обработка полезните вещества почти напълно липсват. Ето защо, диетолозите казват, че трябва да се спрем на по-тъмните сортове ориз.

 Кафяв ориз – Това е вид лююен ориз, който макар и да е очистен от обвивката си с машините за лющене все още е запазил своята собствена люспа околоплодник, в която има много полезни вещества. Още в древността индийските лекари са давали кафяв ориз на болните. В Азия се дава на деца и възрастни, които имат нужда от специално лечение. В Европа става популярен едва през 1926 година, когато тепърва учените открили, че има огромно количество тиамин в него. Тиамина е витамин от групата В. В кафявият ориз има много повече никотинова киселина, магнезий, цинк и желязо, ако го сравним с белия ориз. За разлика от белия ориз кафявият има голямо количество фибри, витамини от група В, А, Е, РР, също така фолиева киселина, фосфор, мед и йод. Специалистите по храненето го определят като най-полезният ориз. Според тях именно кафявият ориз е отлично средство за повишаване на настроението, а също така и на сексуалната активност. В менюто на диабетиците може да се намери и кафяв ориз. Вкусът му е леко орехов с нежен аромат.

 Другият вид лющен ориз е пропареният ориз, който все още неолющен и преди каквато и да било друга обработка се потапя в топла вода или пък се пропарва на пара, а после се изсушава. Като резултат се получава, че 80% от полезните вещества на ориза се прехвърлят от люспата в самото зърно и по време на готвенето не се унищожават същите тези полезни вещества. За първи път такова пропарване се е извършвало от жителите на Индия и Пакистан, за да успеят да съхранят реколтата от ориз в по-горещото и влажно време. Заради обработката с пара, този вид ориз се вари малко по-дълго от белия – около половин час, защото зърната ориз се втвърдяват. За сметка на това пък при варенето на такъв вид ориз, жълтият му цвят остава във водата, а самият той остава снежно бял на цвят. Много важно свойство е и, че при повторно претопляне или пък печене и пържене, зърната на този ориз не се слепват. Много вкусен и питателен сорт ориз. Смята се, че той е най-подходящ при приготвяне на азиатското ястие пилаф с овче или пилешко месо, подправки, зеленчуци и плодове.

 Дивият ориз е един близък роднина на култивираните сортове ориз. В диво състояние може да се намери е района на Великите езера, между Канада и САЩ. Индианците и ранните заселници са го използвали като храна. Има много ценни качества и полезни хранителни вещества, като фибри, витамини от групата В, и не на последно място високо съдържание на фосфор и мед. Успешно може да се ползва и като понижаващо средство на вредния холестерол в кръвта. На външен вид дивият ориз е същото такова зрънце бял ориз, но покрито с тънък слой люспи. Заради прекалената си твърдост, за приготвянето му трябва да се въоръжите с един час в съотношение, както и обикновения бял ориз – 1:3 части вода.

 Заради трудностите, които възникват при отглеждането му, той е по-скъп от белия ориз. Цветът му – мораво черен, както и неговият вкус го правят една добра основа за специални ястия. Може да се поднесе и като гарнитура.

 В някои случаи производителите смесват в една опаковка див и кафяв ориз, или пък див и пропарен ориз. Първо, че в чинията така оформен изглежда доста по-апетитно, а пък и второто е, че се получава доста специфичен вкус, щом са смесени двата сорта, като и ползата от двата вида се удвоява.

 Последният сорт, който ще ви предложим е черният ориз. Той има две разновидности – китайски и тайландски. Както подсказват и двата сорта, той се отглежда в Тайланд, Китай, както и на остров Бали. Черният ориз се използва при направата на оризов пудинг, това е вкусен десерт от лепкав ориз и кокосово мляко. Много подходящ също и за салати и всякакви други източни ястия. Варенето отнема 25-30 минути.