Кому каква кръв подхожда

Как се определя кръвната група
На три предметни стъкла се нанасят по 0,1 мл различни стандартни проби от кръвен серум (реагенти): на първото стъкло серум с анти-А, на второто - с анти-В, на третото - с анти-D. След това на всяко стъкло се капва капка кръв от донора и се смесва със серума.
Ако в първата капка се получи слепване на червените кръвни клетки (аглутинация), то в кръвта на човека присъства А антиген. Ако във втората капка червените кръвни клетки не се слепят, значи В антиген липсва. И накрая, ако в третата капка възникне аглутинация - то изследваният човек има Rh+ и е от II кръвна група. При съмнителни резултати се определят анти-А и анти-В антителата на човека. За тази цел към серума от кръвта на донора се добавят стандартни еритроцити, които съдържат А, В и D антигени. Кръвните групи задължително се отчитат при кръвопреливане. Те трябва да са съвместими.
Ако пробите за съвместимост (по време на които се проследява реакцията след смесването на еритроцити от кръвен серум на донора и реципиента) и кръвната група не са определени точно, по време на процедурата могат да възникнат застрашаващи живота реакции. Преливането (особено повторно) на несъвместима кръв води до сериозно усложнение - хемотрасфузионен шок.
В момента на преливането или известно време след това се наблюдава рязко влошаване на самочувствието. Появява се усещане за притискане в гърдите, затруднено дишане, болки в кръста. По-нататък се нарушава работата на важните вътрешни органи - бъбреци, черен дроб, сърце, възможен е смъртен изход.