Нещо повече за дюлите

Даниела Минчева Написана от 

(3 гласа)

Дюлите са широко разпространени в нашата страна. Те се използват твърде рядко в твърдо състояние.  поради тръпчивия им и стипчив вкус, който се дължи на по-голямото съдържание на дъбилни вещества (танини). Преработени обаче в компоти, конфитюри, мармалади, сладка и др., те загубват тези си вкусови качества и се превръщат в много вкусни и желани продукти.
Дюлитесъдържат до 12 % захари, по-голямата част от които са глюкоза и фруктоза и съвсем  малко захароза, близо 2 % органични киселини, над 0,33 % пектинови вещества с добри желиращи свойства и от 0,42 до 0,66 % дъбилни вещества. Съдържанието на пектин в някои сортове достига до 3,25 % (Пловдивската дюля).



Пектинът се съдържа най-вече около семената и семенната кутийка и затова те не трябва да се отстраняват при приготвянето на желе и конфитюр. Дюлите са богати и на ароматни вещества.
От минералните соли преобладават калиевите, от 60 - 120 мг.%, и в по-малки количества магнезиевите, калциевите, фосфорните, железните и др.
Дюлите съдържат от 10 - 20 мг. витамин С и витамини от групата на В.
Съставът и вкусовите им качества се влияят от климатичните и почвените условия и от начина на отглеждането им. Едри дюлеви плодове с крехка, сочна и ароматна месеста част се получават от торените и поливаните дюлеви насаждения в райони с топла, продължителна есен и с по-голяма атмосферна влага.

Лечебни свойства.

Дюлите се използват и при различни заболявания. Лечебният им ефект се дължи на добре съчетаното в тях съдържание на пектин и дъбилни вещества, които оказват противовъзпалително и затягащо действие. Ето защо те се препоръчват при диарии и други смущения на червата под формата на компот без захар. Пюре от варени или печени дюли се препоръчва на болни от гастрит или язва на стомаха или дванадесетопръстника. Дюлите са полезни и при анемии при децата.

Запазване на дюлите в прясно състояние.
Дюлите нарастват интензивно с по 2 до 4 гр. на ден до настъпването на беритбата им. Следователно преждевременната им беритба би попречила на нормалното нарастване на плодовете, както и на вкусовите им качества. При закъсняване на беритбата част от плодовете окапват и стават негодни за съхранение, защото се нараняват, а на останалите се намалява времето на съхранението им. Поради това е много важно да се определи правилният момент на беритбата.
Навреме обраните плодове по-малко се засягат от  физиологичната болест – горчиви петна, към която особено чувствителен е сортът  Португалска дюля. 
Дюлите се берат, когато цветът на кората им от зеленикав става жълтеникав, мъхът по тях се е намалил и лесно се премахва, семената им са тъмнокафяви. Берат се без дръжката.
За да се запазят по-дълго време и по-добре, в никакъв случай плодовете не бива да се оставят на открито, да престояват на дъжд или на слънце или да се покриват с брезент. Така лесно загниват, вкусовите им качества се занижават, а времето на съхраняване се намалява.
Обраните плодове се поставят веднага в касетки, постлани с хартия, като едновременно се сортират по големина, форма и здравина. Наранените и дребните плодове се оставят отделно за по-бърза преработка в компоти и желета, а здравите и добре развити се внасят в хладна стая. Дюлите може да бъдат поставени в едно помещение с ябълки, но не и с круши, защото те ускоряват дозряването и скъсяват времето на съхранението им.
Най-благоприятна температура за съхранение на дюлите е 0 С при относителна влажност на въздуха 90 – 92 %.
Дюлите се запазват добре и в обикновени северни помещения, в които през първия месец лесно може да се поддържа температура около 8 С, а по-късно до 2 – 4 С, като се проветряват в най-студените часове на деня – сутринта. При такива условия дюлите бавно дозряват в добър вид до края на декември. Поради това, че те са почти непригодни за консумация в прясно състояние, по-продължителното им запазване е излишно. Достатъчно е да се съхранят 1 – 2 месеца, докато се преработят в трайни продукти.